Академик Васил Николов: Стара Загора е благословено място още от древността
Стара Загора е благословено място още от древността. Това заяви в интервю археологът акад. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българска академия на науките (БАН). Според него „не са празни думи, че Стара Загора има корени над 8000 години и че е град, който корени традицията си в епоха, когато се създава Европа. Тук се е създала европейската цивилизация - в Източните и Централните Балкани“, подчерта той. По повод кандидатстването на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 година археологът посочи, че „градът има всички сериозни основания за това. Процедурата за кандидатстване е сложна, но идеята е напълно реалистична. И е необходимо този повод да бъде използван на хората в Стара Загора да бъде разказвано за миналото, за корените на града“, каза академик Николов. И допълни, че през 2023 година излезе излезе първият том на двутомната „История на Стара Загора“. „Град като Стара Загора има нужда от едно изследване на всички важни дати и събития от миналото си. Историята на това място има корените си от преди 8000 години - като започнем от праисторическите селища от времето на първата европейска цивилизация - един от центровете на която е именно Тракия, а районът на Стара Загора е действително нейна централна зона“, каза археологът. Той припомни, че проучването на праисторията на района е започнало с Азмашката могила. „Радвам се, че тогава е създадено и световноизвестното депо за праисторически артефакти на Окръжния музей в Стара Загора, което се намира в училищната сграда на старозагорското село Малка Верея. Водил съм много чужди специалисти и много студенти там. Това ми дава повод да напомня за един човек, който направи всичко това, и има невероятно силен принос сега да имаме плътни представи за най-древния период от историята на Стара Загора - Минчо Димитров, уредник в Окръжния музей. Той създаде това депо и тук изказвам поздравления за ръководството на Община Стара Загора, че успя да го запази“, каза още академик Николов. И заяви, че именно Минчо Димитров има огромен принос и за създаването на музей "Неолитни жилища". „Благодарение на неговото упорство се осъществяват проучванията и запазването на останките, както и битката те да бъдат съхранени в една сграда. Той е и причината за създаването на музея на неолитното и халколитното изкуство. Това са приноси, с които паметта на Минчо Димитров заслужава да бъде отбелязана“, каза академикът. Академик Николов разказа и за скорошно свое посещение на открити паметници в Югоизточна Турция от X, IX хилядолетие пр. Хр., маркиращи път, който постепенно стига до Балканите. „Те показват изключително иновативно мислене на отделни групи, които създават нова култура, различна от местната. В по-старата литература първите цивилизации са приписани на бронзовата епоха. Оказа се, че много по-важни стъпки напред човечеството е направило тук, преди другите. Затова говорим за първата европейска цивилизация. Тези години са много различни от останалата история на Европа. Тук са корените на това, което много по-късно европейците развиват като мислене, възможности за развитие, иновативност“, заяви акад. Николов. От думите му стана ясно, че именно солницата в Провадия е изключително постижение. „Идеята за солта - идея на тази първа цивилизация, е скок. Хора, които са консумирали месото на дивите животни, са намерили технологията - за първи път в Европа, да изпаряват солена вода от извори, да подготвят съоръжения, така че да произведат сладка сол, несвързана с магнезиеви соли. Всичко това са успели да го направят в един сложен процес на търсене, който се опитваме да разгадаем“, обясни той като изтъкна предприемчивостта на хората, живели по нашите земи преди хилядолетия. В града на липите академик Васил Николов взе участие в дискусия на тема „За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години“ и представи в най-новата си книга "Предизвикателства, позиции, праистории“. Той припомни и заслугата на БАН и на учени и писатели като акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков, акад. Иван Гранитски и ролята им в подкрепата на тезата за развитието на първата европейска цивилизация по нашите земи.
|
|
Литературен обзор
Всеки говори, но не си говорим истински, споделя Георги Господинов
В последно време интересът към книгите, които се фокусират върху разговорите, нараства. Георги Господинов, известен български писател, сподели своите мисли по темата по време на представянето на новата книга на Роси Михова, озаглавена „Трима насаме. Задо ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Баронес Ема Орци и Монтегю Барстоу откриват красотата на Леричи и нов дом сред природата
Ема Орци (Emma Orczy), баронеса по рождение и писателка по призвание, описва красотата на Леричи, разположен в Лигурия, като една от най-прекрасните гледки на света. Тя и съпругът ѝ, художникът Монтегю Барстоу (Montague Barstow), живеят там между 1927 и ...
Ангелина Липчева
|
Д-р Радослав Камбуров изследва новата форма на религиозност в "Екранния катехизис"
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Катлийн Боланд: Уестърнът през погледа на жените
Историята на Запада в Съединените щати е белязана от стремежа за експанзия, но и от многобройни трагедии, свързани с местните индиански народи и опустошаването на природата. В дебютния роман на Катлийн Боланд, "Скавенджърс" (Scavengers), се представя един нов ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Росица Русева, Теодора Вачева и Вероника Маринова спечелиха викторината за Гео Милев
На 131-ата годишнина от рождението на Гео Милев, виден български поет и публицист, в родния му дом в Стара Загора се проведе вълнуваща ученическа викторина, посветена на неговото творчество и живот. Събитието привлече вниманието на десет отбора от ученици от Г ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
„Дела трябват, а не думи“: Конкурс за добротворчество насърчава младите таланти
Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян стартира нова инициатива, насочена към младите таланти в общината. Конкурсът за добротворчество е отворен за ученици, разделени в две възрастови категории – III–IV клас и V–VII кл ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Библиотеката като културен център: над 400 събития и хиляди читатели
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Баронес Ема Орци и Монтегю Барстоу откриват красотата на Леричи и нов дом сред природата
Ангелина Липчева
|
Ема Орци (Emma Orczy), баронеса по рождение и писателка по призвание, описва красотата на Леричи, разположен в Лигурия, като една от най-прекрасните гледки на света. Тя и съпругът ѝ, художникът Монтегю Барстоу (Montague Barstow), живеят там между 1927 и 1933 година, наслаждавайки се на спокойствието и красотата на района. Въпреки че са известни, те предпочитат да останат в сянка, в контекста ...
|
На бюрото
Шарл Жулиен дьо Лоншан избягва екстрадиция след сблъсък с френския консул
Ангелина Липчева
|
|
17:12 ч. / 24.02.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4031 |
|
Стара Загора е благословено място още от древността. Това заяви в интервю археологът акад. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българска академия на науките (БАН).
Според него „не са празни думи, че Стара Загора има корени над 8000 години и че е град, който корени традицията си в епоха, когато се създава Европа. Тук се е създала европейската цивилизация - в Източните и Централните Балкани“, подчерта той.
По повод кандидатстването на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 година археологът посочи, че „градът има всички сериозни основания за това.
Процедурата за кандидатстване е сложна, но идеята е напълно реалистична. И е необходимо този повод да бъде използван на хората в Стара Загора да бъде разказвано за миналото, за корените на града“, каза академик Николов. И допълни, че през 2023 година излезе излезе първият том на двутомната „История на Стара Загора“.
„Град като Стара Загора има нужда от едно изследване на всички важни дати и събития от миналото си. Историята на това място има корените си от преди 8000 години - като започнем от праисторическите селища от времето на първата европейска цивилизация - един от центровете на която е именно Тракия, а районът на Стара Загора е действително нейна централна зона“, каза археологът.
Той припомни, че проучването на праисторията на района е започнало с Азмашката могила.
„Радвам се, че тогава е създадено и световноизвестното депо за праисторически артефакти на Окръжния музей в Стара Загора, което се намира в училищната сграда на старозагорското село Малка Верея. Водил съм много чужди специалисти и много студенти там. Това ми дава повод да напомня за един човек, който направи всичко това, и има невероятно силен принос сега да имаме плътни представи за най-древния период от историята на Стара Загора - Минчо Димитров, уредник в Окръжния музей. Той създаде това депо и тук изказвам поздравления за ръководството на Община Стара Загора, че успя да го запази“, каза още академик Николов.
И заяви, че именно Минчо Димитров има огромен принос и за създаването на музей "Неолитни жилища". „Благодарение на неговото упорство се осъществяват проучванията и запазването на останките, както и битката те да бъдат съхранени в една сграда. Той е и причината за създаването на музея на неолитното и халколитното изкуство. Това са приноси, с които паметта на Минчо Димитров заслужава да бъде отбелязана“, каза академикът.
Академик Николов разказа и за скорошно свое посещение на открити паметници в Югоизточна Турция от X, IX хилядолетие пр. Хр., маркиращи път, който постепенно стига до Балканите.
„Те показват изключително иновативно мислене на отделни групи, които създават нова култура, различна от местната. В по-старата литература първите цивилизации са приписани на бронзовата епоха. Оказа се, че много по-важни стъпки напред човечеството е направило тук, преди другите. Затова говорим за първата европейска цивилизация. Тези години са много различни от останалата история на Европа. Тук са корените на това, което много по-късно европейците развиват като мислене, възможности за развитие, иновативност“, заяви акад. Николов.
От думите му стана ясно, че именно солницата в Провадия е изключително постижение.
„Идеята за солта - идея на тази първа цивилизация, е скок. Хора, които са консумирали месото на дивите животни, са намерили технологията - за първи път в Европа, да изпаряват солена вода от извори, да подготвят съоръжения, така че да произведат сладка сол, несвързана с магнезиеви соли. Всичко това са успели да го направят в един сложен процес на търсене, който се опитваме да разгадаем“, обясни той като изтъкна предприемчивостта на хората, живели по нашите земи преди хилядолетия.
В града на липите академик Васил Николов взе участие в дискусия на тема „За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години“ и представи в най-новата си книга "Предизвикателства, позиции, праистории“. Той припомни и заслугата на БАН и на учени и писатели като акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков, акад. Иван Гранитски и ролята им в подкрепата на тезата за развитието на първата европейска цивилизация по нашите земи.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Крейг Силви не се признава за виновен по обвинения в експлоатация на деца
Крейг Силви, известен австралийски писател, е изправен пред сериозни обвинения, свързани с притежание и разпространение на материали, свързани с експлоатация на деца. Според информация от Би Би Си, 44-годишният автор, който е баща на три деца, беше арестуван ...
|
Избрано
Как тясното облекло променя възприятието за мъжественост в XVIII век
В средата на XVII век, при двора на крал Чарлз II (Charles II), се въвежда радикална иновация в модата, която премахва обемистите слоеве от аристократично мъжко облекло. Вместо това, мъжете започват да носят тясно скроени панталони, жилетки и палта. През ...
|
Анмари Ний Чурейн - Неспокойните момичета на Ирландия
|
Ако сте поропуснали
Костадин Костадинов разкрива тайните на балканската история в Бургас
На 16 януари Бургас ще бъде домакин на среща с известния български писател Костадин Костадинов. Събитието ще се проведе в Центъра за съвременно изкуство и библиотека, а модератор на разговора ще бъде Диана Саватева.
Костадинов, автор на популярните романи ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |