Академик Васил Николов: Стара Загора е благословено място още от древността
Стара Загора е благословено място още от древността. Това заяви в интервю археологът акад. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българска академия на науките (БАН). Според него „не са празни думи, че Стара Загора има корени над 8000 години и че е град, който корени традицията си в епоха, когато се създава Европа. Тук се е създала европейската цивилизация - в Източните и Централните Балкани“, подчерта той. По повод кандидатстването на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 година археологът посочи, че „градът има всички сериозни основания за това. Процедурата за кандидатстване е сложна, но идеята е напълно реалистична. И е необходимо този повод да бъде използван на хората в Стара Загора да бъде разказвано за миналото, за корените на града“, каза академик Николов. И допълни, че през 2023 година излезе излезе първият том на двутомната „История на Стара Загора“. „Град като Стара Загора има нужда от едно изследване на всички важни дати и събития от миналото си. Историята на това място има корените си от преди 8000 години - като започнем от праисторическите селища от времето на първата европейска цивилизация - един от центровете на която е именно Тракия, а районът на Стара Загора е действително нейна централна зона“, каза археологът. Той припомни, че проучването на праисторията на района е започнало с Азмашката могила. „Радвам се, че тогава е създадено и световноизвестното депо за праисторически артефакти на Окръжния музей в Стара Загора, което се намира в училищната сграда на старозагорското село Малка Верея. Водил съм много чужди специалисти и много студенти там. Това ми дава повод да напомня за един човек, който направи всичко това, и има невероятно силен принос сега да имаме плътни представи за най-древния период от историята на Стара Загора - Минчо Димитров, уредник в Окръжния музей. Той създаде това депо и тук изказвам поздравления за ръководството на Община Стара Загора, че успя да го запази“, каза още академик Николов. И заяви, че именно Минчо Димитров има огромен принос и за създаването на музей "Неолитни жилища". „Благодарение на неговото упорство се осъществяват проучванията и запазването на останките, както и битката те да бъдат съхранени в една сграда. Той е и причината за създаването на музея на неолитното и халколитното изкуство. Това са приноси, с които паметта на Минчо Димитров заслужава да бъде отбелязана“, каза академикът. Академик Николов разказа и за скорошно свое посещение на открити паметници в Югоизточна Турция от X, IX хилядолетие пр. Хр., маркиращи път, който постепенно стига до Балканите. „Те показват изключително иновативно мислене на отделни групи, които създават нова култура, различна от местната. В по-старата литература първите цивилизации са приписани на бронзовата епоха. Оказа се, че много по-важни стъпки напред човечеството е направило тук, преди другите. Затова говорим за първата европейска цивилизация. Тези години са много различни от останалата история на Европа. Тук са корените на това, което много по-късно европейците развиват като мислене, възможности за развитие, иновативност“, заяви акад. Николов. От думите му стана ясно, че именно солницата в Провадия е изключително постижение. „Идеята за солта - идея на тази първа цивилизация, е скок. Хора, които са консумирали месото на дивите животни, са намерили технологията - за първи път в Европа, да изпаряват солена вода от извори, да подготвят съоръжения, така че да произведат сладка сол, несвързана с магнезиеви соли. Всичко това са успели да го направят в един сложен процес на търсене, който се опитваме да разгадаем“, обясни той като изтъкна предприемчивостта на хората, живели по нашите земи преди хилядолетия. В града на липите академик Васил Николов взе участие в дискусия на тема „За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години“ и представи в най-новата си книга "Предизвикателства, позиции, праистории“. Той припомни и заслугата на БАН и на учени и писатели като акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков, акад. Иван Гранитски и ролята им в подкрепата на тезата за развитието на първата европейска цивилизация по нашите земи.
|
![]()
Литературен обзор
Калиостро и символиката
Издание за италианския магьосник и алхимик Александро Конте ди Калистроо, по-известен като Калиостро, разглежда неговата екзотична масонска система и философските му възгледи. В творбата "Мистерията на Калиостро и египетската система" на Карло Джентиле се анал ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Литературен обзор
Световният анимационен фестивал вдъхновява нови творци
Варненският Световен фестивал на анимационния филм (СФАФ) откри своя 21-ви сезон с над 70 филма от повече от 20 държави. Форумът продължава до 7 септември и включва разнообразни категории като късометражна, студентска, детска, българска и пълнометражна анимаци ...
Добрина Маркова
|
![]()
125 години Магьосникът от Оз
Добрина Маркова
|
![]()
Литературен обзор
Синдикатите като морална опора на обществото
От началото на 70-те години насам светът бе свидетел на драматична промяна в икономическите реалности и социалните структури. Увеличаването на икономическото неравенство съвпадна с постепенния спад в членството в синдикати, особено в частния сектор. Въпреки че ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Борбата за принадлежност в Лондон
Животът на имигрантите в Лондон през 1980-те години е изпълнен с борба за идентичност, приемане и оцеляване. В романа "Jamaica Road" на Лиса Смити, който се разглежда като свидетелство за трудностите, с които се сблъскват тези семейства, се разкрива една по-ли ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Експресивно
Дипломатическата битка за България: нов поглед към Съединението
Новата книга на доц. Алека Стрезова разглежда дипломатическите усилия, които стоят зад историческото Съединение на България. Изданието „Съединението. Дипломатическата битка за България“ представя ролята на младежката българска дипломация в защитата ...
Валери Генков
|
![]()
Литературен обзор
Калиостро и символиката
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Световният анимационен фестивал вдъхновява нови творци
Добрина Маркова
|
Варненският Световен фестивал на анимационния филм (СФАФ) откри своя 21-ви сезон с над 70 филма от повече от 20 държави. Форумът продължава до 7 септември и включва разнообразни категории като късометражна, студентска, детска, българска и пълнометражна анимация. Тази година акцентът е върху международното сътрудничество и творческите постижения в областта на анимационното изкуство.
Международното ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Чарли Шийн: Ще разкажа истинските истории от живота си
Ангелина Липчева
|
17:12 ч. / 24.02.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4031 |
![]() |
Стара Загора е благословено място още от древността. Това заяви в интервю археологът акад. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българска академия на науките (БАН).
Според него „не са празни думи, че Стара Загора има корени над 8000 години и че е град, който корени традицията си в епоха, когато се създава Европа. Тук се е създала европейската цивилизация - в Източните и Централните Балкани“, подчерта той.
По повод кандидатстването на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 година археологът посочи, че „градът има всички сериозни основания за това.
Процедурата за кандидатстване е сложна, но идеята е напълно реалистична. И е необходимо този повод да бъде използван на хората в Стара Загора да бъде разказвано за миналото, за корените на града“, каза академик Николов. И допълни, че през 2023 година излезе излезе първият том на двутомната „История на Стара Загора“.
„Град като Стара Загора има нужда от едно изследване на всички важни дати и събития от миналото си. Историята на това място има корените си от преди 8000 години - като започнем от праисторическите селища от времето на първата европейска цивилизация - един от центровете на която е именно Тракия, а районът на Стара Загора е действително нейна централна зона“, каза археологът.
Той припомни, че проучването на праисторията на района е започнало с Азмашката могила.
„Радвам се, че тогава е създадено и световноизвестното депо за праисторически артефакти на Окръжния музей в Стара Загора, което се намира в училищната сграда на старозагорското село Малка Верея. Водил съм много чужди специалисти и много студенти там. Това ми дава повод да напомня за един човек, който направи всичко това, и има невероятно силен принос сега да имаме плътни представи за най-древния период от историята на Стара Загора - Минчо Димитров, уредник в Окръжния музей. Той създаде това депо и тук изказвам поздравления за ръководството на Община Стара Загора, че успя да го запази“, каза още академик Николов.
И заяви, че именно Минчо Димитров има огромен принос и за създаването на музей "Неолитни жилища". „Благодарение на неговото упорство се осъществяват проучванията и запазването на останките, както и битката те да бъдат съхранени в една сграда. Той е и причината за създаването на музея на неолитното и халколитното изкуство. Това са приноси, с които паметта на Минчо Димитров заслужава да бъде отбелязана“, каза академикът.
Академик Николов разказа и за скорошно свое посещение на открити паметници в Югоизточна Турция от X, IX хилядолетие пр. Хр., маркиращи път, който постепенно стига до Балканите.
„Те показват изключително иновативно мислене на отделни групи, които създават нова култура, различна от местната. В по-старата литература първите цивилизации са приписани на бронзовата епоха. Оказа се, че много по-важни стъпки напред човечеството е направило тук, преди другите. Затова говорим за първата европейска цивилизация. Тези години са много различни от останалата история на Европа. Тук са корените на това, което много по-късно европейците развиват като мислене, възможности за развитие, иновативност“, заяви акад. Николов.
От думите му стана ясно, че именно солницата в Провадия е изключително постижение.
„Идеята за солта - идея на тази първа цивилизация, е скок. Хора, които са консумирали месото на дивите животни, са намерили технологията - за първи път в Европа, да изпаряват солена вода от извори, да подготвят съоръжения, така че да произведат сладка сол, несвързана с магнезиеви соли. Всичко това са успели да го направят в един сложен процес на търсене, който се опитваме да разгадаем“, обясни той като изтъкна предприемчивостта на хората, живели по нашите земи преди хилядолетия.
В града на липите академик Васил Николов взе участие в дискусия на тема „За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години“ и представи в най-новата си книга "Предизвикателства, позиции, праистории“. Той припомни и заслугата на БАН и на учени и писатели като акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков, акад. Иван Гранитски и ролята им в подкрепата на тезата за развитието на първата европейска цивилизация по нашите земи.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Любов, пари и социална критика
В съвременния свят, където материализмът и капитализмът диктуват много аспекти от нашия живот, филмът "Materialists" на режисьорката Селин Сонг се опитва да изследва сложната връзка между любовта, парите и социалната класа. Въпреки че сюжетът се върти около ...
|
Избрано
Надежда в поезията
В срещата ми с Мариса Дейвис през 2017 година се почувствах като свидетел на нещо необикновено. Тя беше млада поетеса, наскоро завършила университета Вандербилт, тогава още беше в началото на своя път. Въпреки това, когато тя прочете стиховете си, почувствах, ...
|
![]()
Великият поет на любовта
|
Ако сте поропуснали
Мъдрост и външност
В дълбока древност, в света на философите от Древна Гърция, се водела необичайна дискусия за значението и ролята на косата — не само като елемент на външния вид, но и като символ на моралната и интелектуалната стойност. В тази полемика се включвали Дион ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |